Лерос е много близо до Турция, но е защитен от туристическите тълпи, понеже до острова няма пряк достъп. Яхтсмените познават мястото много добре. Вторият ресторант, който посетих на острова, беше Mylos и за моя изненада почти всички маси тази вечер бяха заети от турци. Въпреки това този остров все още очаква да го откриете…
Лерос е успял да се предпази срещу тълпите от туристи. Това, разбира се, лично мен ме радва, но не знам какво мислят островитяните по въпроса. Това място е девствено и дори бих казал изолирано. Няма пряк достъп от Турция; трябва да отидете от Бодрум до Кос и тогава до Лерос. Но яхтсмените познават добре този чаровен остров и отдавна са го включили твърдо в маршрутите си. Достатъчно е човек да види профила на клиентите из островните ресторанти и хотели, за да стигне до този извод.
Добре познато име
Накратко островът все още чака да бъде открит – така че нека започнем да го опознаваме! Най-добре е да започнем с ресторантите. Първата ми спирка е Bourtzi, което означава „бастион". Можете да видите останките от бастиона точно над него. Собственикът Михалис е добре известно име на островите. Той е по-бладият брат на Манос Магкос, притежателя на прочутия ресторант Манос на остров Сими. След като работил дълги години заедно с Манос, Михалис решил да поеме по свой път. Ресторантът е отворен само от месец. Преди това много пъти идвал на острова и се влюбил в това място.
Човек трябва да спре и да се установи, когато му дойде времето.
Този класически гръцки ресторант се намира в сграда от началото на ХIXвек, която се е облегнала на скалите зад нея. Михалис демонстрира всички готварски умения, които е овладял за последните 17 години. С него сме връстници, и двамата сме на 41 години. Той е чаровен, добре сложен мъж и очите му се смеят винаги, когато си ресторанта му. Питам го „защо тук, защо в Лерос?“, а той ми отговаря: „Попътувах доста. Сега ми е време да се установя." Той и приятелката му работят заедно. Михалис ръководи кухнята, разбира се. Точно като брат си, e запален по мезетата. Слага масата сякаш за миг. И, разбира се, първото нещо, което донася е ракъ.
Прясно и вкусно
Всичко, което ми поднася да опитам, е приготвено лично от него. Започвам със сушен хайвер с шафран, който има интензивен остър вкус. Маринованата аншоа надминава онази, която сервират в нашите ресторанти и очевидно е съвсем прясна. Мидите-ветрило, най-големите морски миди, са оставени да се задушат в собствен сос, а ароматът им е подсилен със зехтин и сок от лимон.Все едно пиеш или ядеш самото море. Водораслите са фино накълцани и имат същия ефект върху небцето, въпреки че трябва да призная, че това е допълнително придобит вкус. Мариновани каперси и златен корен (родиола) балансират храната, която Михалис е донесъл досега.
Октоподът, сготвен в червено вино, има богат и комплексен вкус, което се отнася и за маринования барбун, който ми донасят все едно е чаша чай. В Bourtzi може да се намери всякаква морска храна подходяща за ракъ. И аз естествено не пропускам шанса да полея тези неподражаеми вкусове с 200 мл ракъ.
“Аз съм рибар. Не предлагам на моите клиенти нищо, което самият аз не бих ял,“казва Михалис. Ето един хубав принцип! Наистина го оценявам.
Де да имах повече време!
Bourtzi, където сервират и напитки на Mey İçki, е симпатична и дружелюбна рибарска таверна. Дървените столове, популярни от едновремешните летни кина и кафенета, и мраморните маси съвсем до морето, красиво се вписват в синьо-белия декор. Бих искал да остана тук да гледам залеза, но за съжаление нямам време. Следваща ми спирка е Mylos, от другата страна на залива.
Михалис не ми позволи да пратя сметката, така че ще излъжа, ако кажа колко би ви струвало. Но според мен човек трябва да е готов да плати поне 40-50 евро за подобна вечеря с толкова много мезета и ракъ.
Прегръщам Михалис на сбогуване и си тръгвам от този свеж ресторант. Мисълта, че някой ден ще дойда отново, ме кара да се чувствам добре…
Запознайте се с Таки Бабà
Втората ми спирка е Mylos. Не остава много време да съзерцавам залеза, но едва ли съм знаел какво красиво пълнолуние ще има по-късно тази нощ.
В ресторанта са заети няколко маси, на другите има табели, че са резервирани. Висок мъж с бяла коса и бяла брада сяда на една маса точно до вратата за кухнята. Приближавам се до него и го питам дали мога да седна. Той става и ме завежда до масата. Оказва се, че е собственикът на Mylos, Такис Коцунарис, който казва през смях: „Турците ми викат Таки Бабà". Когато му обяснявам защо съм дошъл в ресторанта, Таки Бабà се съгласява да ми прави компания. Но първо ме завежда в кухнята и ми описва видовете риба и морски дарове като учител. Синегрида, меру, ципура… има всичко каквото си поискаш. Но моите очи са приковани в барбуна. Както и да е, има още много време, по-късно ще се върнем на рибата.
Кадаиф със сирене?
За начало да поговорим за рибената супа. Правят я от пет или шест различни вида риба, включително скорпид и кефал. Плътна е и е прекрасно овкусена. Толкова ми хареса супата, че забравих да я снимам с телефона си. Но пък я фотографирах с другия си апарат.
Поръчвам си 200 мл ракъ и оставям Таки Бабà да избере мезетата. Той донася пастърма от риба тон, карпачо от октопод и маринована аншоа. “Опитай и кадаифа със сирене," ми казва. Когато прочита в погледа ми нещо като “Чакай малко, още не е време за десерт," той се усмихва. Оказва се, че кадаиф със сирене не е десерт, а пикантно топло сирене обвито в кадаиф. Интересен вкус…
Тайната се крие в сърцето
Ресторантът бавно започва да се пълни. Почти всички са от Турция. И Таки Бабà познава почти всички. Питам го каква е тайната му. Отговаря ми: „Няма тайни. Просто трябва да влагаш в работата цялото си сърце."
Барбунът, който си избрах по-рано, ме чака на масата. Пърженият барбун е едър и хрупкав и не е попил прекалено много мазнина. Видът му в чинията също е много добър.
В този момент Таки Бабà посочва небето. Отначало не разбирам какво се опитва да направи. После ми става ясно, че сочи към пълната луна. Съвършеният финал на тази прекрасна вечер.
Сметката излиза 45 евро, включително ракъ. Таки Бабà казва: „Дай ми 20 евро, не повече." Опитвам се да платя цялата сметка като компенсирам с бакшиш, но няма начин. Приема 5 евро бакшиш и толкова. Казва ми: „Това стига за децата."
Думите му, че влага цялото си сърце в работата, не са празни приказки…
Ресторантът до вятърната мелница
“Mylos" означава „мелница". И действително, точно до ресторанта една величествена стара вятърна мелница посреща клиентите. Таки Бабà и семейството му са започнали тук преди 16 години и синът му работи в кухнята. Всичко, което излиза от кухнята, е прясно и вкусно. Голяма благодат е, че Таки Бабà обича работата си. Аз наистина харесах този чаровен човек – трябва непременно да се отбиете в Mylos, сигурен съм, че и вие ще харесате Таки Бабà.
Bourtzi
Адрес: Agia Marina
Тел.: 00 30 22470 24665
Facebook
Mylos
Адрес: Agia Marina
Тел.: 00 30 22470 24894
www.mylostavern.gr
