Остров Сими
Може да харесате още

Вслушайте се в призива– няма да съжалявате!

“Значителен брой турци често посещават Сими. Мястото е особено привлекателно за заможни туристи и естествено е малко скъпо. Но пък си заслужава, заради обслужването, което човек получава. Ще прекъсна представянето на острова, тъй като веднага трябва да спомена два много важни ресторанта: прочутия Manos и подгласника му Pantelis."

    • Уфук Каан Алтън
    •  

За пръв път стъпих на Сими преди две години. “Със своите недокоснати плажове, кристално чисти води, манастири и църкви, часовникова кула, пъстроцветна неокласическа архитектура, тесни пътища и превъзходна морска храна, този малък и чаровен остров не е креслив, но те гледа подканващо право в очите. Вслушайте се в поканата – няма да съжалявате." Това беше въведението към статията, която написах тогава за острова. Сими (Sömbeki на турски) почти не се е променил за две години. И това е хубаво, защото е толкова близък, чаровен и красив, че няма нужда от никакви украшения, шумотевица и финтифлюшки. Хората тук са мили и се държат топло и приятелски. Никой тук не бърза, също като на другите острови – особено по-малките. Морето е приканващо, а морската храна е страхотна (опасявам се, че ще ми завидите, когато ви разкажа в детайли).

 

Yamas/Наздраве!

Та нека да поговорим за изпълнените с великолепен вкус последни спирки из островите, в случая, на Сими. Всъщност бях ходил вече и в Пантелис, и в Манос, и бях останал възхитен. Често пъти казвам, че човек не бива да се отдалечава много от местата, където е щастлив, а и този път не бях особено авантюристично настроен по отношение на храната. Така че не виждах защо да не хапна в същите ресторанти като първия път. Да започнем с Pantelis (или както гърците казват, Панделис).

 

Голямо подобрение за пет години

Младият собственик на ресторанта е Панделис Калиярос, родом от острова. Отворил е ресторанта преди пет години. Този път избирам много по-семпло меню в сравнение с преди две години, защото следващата ми спирка е Manos.

За предястие си поръчвам маслини тип Каламата и дзадзики (вероятно знаете, но може би е добра идея да обясня за хората, които не знаят: tzatziki е гръцката версия на турския джаджък, но е по-гъста разядка). Маслините са великолепни, а зехтинът, с който са поляти, ги прави още по-вкусни. Дзадзикито е приготвено с леко солено кисело мляко – точно по мой вкус. Поднасят ми и домашно маринована риба тон, която е истинско откритие – едновременно е сладка, пикантна и леко кисела. Ако не сте свикнали с подобен вкус, може да ви се стори малко странен, но аз намирам, че за превъзходен.

 

Едновременно комплексно и семпло

Докато слънцето бавно залязва, започвам да усещам прилив на щастие от моята семпла трапеза. Следват по-сложните и комплексни ястия. Тъй като на гръцките острови няма бар-култура, винаги поднасят на масата цялата поръчка за пет минути, освен ако изрично не им кажеш да сервират всичко бавно. Така че внимавайте – аз забравих да им кажа. Но вие непременно им кажете! Накратко, бях си поръчал саганаки с миди и ястието пристигна след 10 минути. Зная, по-горе казах „комплексно“, но не се притеснявайте. Съставките му са разнообразни и пресни, но рецептата всъщност е доста проста. Мидите се сваряват, докато се отворят и се изваждат от черупките. Доматите, чушките, лукът и сиренето (сирене фета, подобно на нашата турска фета, но не толкова вкусно по мое мнение) се разбъркват заедно с мидите и се запича. Ястието е огромно и няма начин да се справя сам с него.Просто не успявам.

Платих 28 евро за всички тези блюда, включително и ракь, която те поднасят в симпатична малка каничка. Pantelis не е много евтин, но си струва, особено като се има предвид, че моята поръчка можеше спокойно да напълни две гърла. Така че сумата за един човек, стига да не прекаляваш излишно с поръчката, не надхвърля сметката, която плащаш в някой рибен ресторант или бар в Истанбул.

 

В Сими по любов

Pantelis започва да се препълва с напредването на нощта(така е всяка вечер) и аз се отправям към Manos, който е на едва 3-5 минути пеша. Ресторантът, построен полека-лека от Манос Магрос, тухла по тухла, сега празнува своята 20-годишнина. 51-годишният Манос е човек, който наистина прави всичко по любов. По-конкретно преди 30 години той напуска дома си край Атина и се премества в Сими. Влюбва се в една жена, Мина, и остава там.След като 10 години работи като сервитьор, той отваря свой ресторант. Бавно и уверено върви напред, винаги по пътя на почтеността.

 

Не е лесно да бъдеш като Манос

Днес много хора от почти всяко кътче на света, особено от Турция, знаят и обичат ресторанта на Манос. Но успехът не е дошъл лесно. Той все още се държи по-скоро като сервитьор, отколкото като собственик на ресторант, и нямам предвид само начина, по който помага при взимането и изпълнението на поръчките. Например хората от една маса си тръгнаха, докато го нямаше и, когато ги забеляза, той изтича след тях, за да им каже довиждане. Ето така трябва да се грижи човек за бизнеса. Не е лесно да си човек като Манос!

Сякаш пиеш морето

Манос всъщност устрои едно шоу тази вечер. Нека да обясня. Първо ми донесе морски таралеж в стъклена чашка, сложена в лед. Изчака ме да пресуша чашката. Да ви кажа: то е като че ли пиеш самото море. После сервира разни черупчести мекотели, които не са широко известни в Турция: миди ветрило (най-големия вид миди), а също морски панички (limpets) и морски лимони (sea lemons). Всичките сурови, само с малко зехтин и лимон отгоре и поднесени в морска вода. Невероятно пресни и с вкуса на морето.        

 

Възхвала на змиорката

Минахме нататък към следващата степен от менюто – прочутите скариди от Сими.За онези, които не знаят, това са дребни сварени скаридки, които се ядат заедно с обвивката. Нещо като хрупкав чипс или семки.

Дойде ред и на печения октопод. Тук и него го приготвят по различен начин: опушват го над скара на дървени въглища, преди да го метнат на самата скара. Остава стегнат и ал денте. Пържените калмари не ме впечатляват особено, затова да ги подминем. Но последното ястие е истински шедьовър според мен: пушена змиорка. Също е приготвена в ресторанта и е изпечена във фолио. Има страхотен вкус – ще съжалявате, ако не я опитате.

 

Манос празнува рождения ми ден

Не мога да ям повече. Обаче изтървавам, че имам рожден ден, може би съзнателно (заради меланхоличното си усещане за самота), а може би не. Вечерта вече беше набрала скорост. Манос изтича до кухнята и ми донесе малко кръгло кексче със забучена свещичка. Междувременно на масата до мен вече чупеха чинии. Той ме накара да духна свещта, а после ме накара и да се присъединя към забавленията на другите. По-късно ни заведе – мен и тези млади хора от Измир – в новото заведение на синовете му. Казва се Losи няма друго подобно като него на Сими. Всъщност няма нищо подобно на него изобщо никъде из гръцките острови. Комплексът е арт център – разгледах изложбата, която беше там в момента и видях някои впечатляващи творби. Има и бар, и ресторант – всичко накуп. Един от синовете му изпълнява ролята на диджей, а другият, който е учил за готвач, отговаря и за кухнята, и за салона.

 

Скоро в Истанбул

Към края на вечерта Манос пуска бомбата: да не се учудваме, ако го видим в Истанбул след някоя и друга година. Казва ми, че е получил десетки предложения, които биха му донесли значителна финансова полза, но е отказал всички оферти от Турция, защото иска да прави бизнес по свой собствен начин. Както виждате, по-големите печалби не са негов приоритет. Манос държи на репутацията си, изграждана през годините с много труд и пот. И все пак сега вече той е готов да се премести в Турция със синовете си. Макар че отново ще върти бизнеса по познатия му и предпочитан от него начин. 

 

Цената отговаря на качеството

Въпросната вечер Манос забрави да ми даде сметката, но вероятно щеше да откаже да вземе пари от мен така или иначе. Не мога да цитирам точна сума, но една вечеря, включваща много различни видове морска храна и Raki би струвала около 80-100 евро. При Манос със сигурност не е евтино. Но пък си струва, защото може да си спокоен, че ще получиш  точно онова, за което плащаш.

 

Pantelis

Адрес: Symi Harbour Front, Gialos Bus Stop, Gialos 85600 Greece
Тел.: 00 30 69772 61710

Manos

Адрес: Yalos, 85600, Greece
Тел.: 00 30 22460 72429​