Родос – всеки миг си заслужава
Може да харесате още

​​

“Родос е най-големият от Додеканезите (дванайсет острова) и е един от най-близкостоящите до турския бряг. Хващате ферибота в Мармарис и след 1 час сте на острова. Сега заслужавате една обиколка из Стария град. Имам две препоръки за вас, ако искате наистина добра храна, докато си поемате дъх. Ето ги…"

    • Уфук Каан Алтън
    •  

Островът е бил във владение на много цивилизации от неокласическия период насам, но най-забележимите следи в Родос са от времето на кръстоносците и на Османската империя. Масивните градски стени са от времето на рицарите, както и Старият град. Може да се намерят останки от сгради от предишни периоди, както и османски джамии. Може да успеете да видите Стария град за един ден, но ще ви трябва много повече време, за да разгледате целия Родос. Ако, също като мен, нямате много време, може да се отбиете някъде за вечеря след един бърз тур из Стария град.

Задължителна спирка

Когато влезете в града през най-близката до пристанището порта, точно пред вас ще видите руините на църквата. Поспрете, направете снимки и ще забележите Hatzikelis. Този ресторант, подслонен в сграда от рицарските времена, е бил открит първоначално през 1969 г. като пекарна. Йорго Хадзикелис, създателят на ресторанта, е превърнал заведението в рибен ресторант през 1982. Йорго отдавна е покойник, а днес синът му Янис върти бизнеса. Имахме късмета да се срещнем с него.

 

Искате ли да разгледате кухнята?

Първо завеждат всеки клиент до кухнята. В рамките на едва две минути, Янис ми дава да дегустирам различни морски дарове: морски таралеж, мида Сен Жак и още едно черупчесто. Последното има много остър вкус, но е изключително апетитно – трудно е да се обясни.Това ястие не е включено в менюто и ако искате да го опитате, ще  трябва да помолите Янис. Или пък може да оставите главния сервитьор Василис(Паницас) да ви води. Василис е внимателен, компетентен и общителен човек и докато работи, усмивката не слиза от лицето му.Той казва: „Имам няколко препоръки за вас, ако обичате морска храна.“ Отговарям му: „Да, моля.“ Пушената сьомга и едно топло ястие, приготвено с риба подобна на нашата скумрия, са извънредно пресни и вкусни. И разбира се, ястието от черупковото мекотело в собствен сос, овкусено със зехтин и сок от лимон, е местната гордост. Поръчвам си свежа салата и 200 мл ракь. Започвам да изпитвам известно щастие. 

 

Камилска пастърма, хайвер от риба меч…

Искам да опитам и някои различни вкусове, типични за Hatzikelis. Забелязвам в менюто на турски Pasturmalı, което е едни вид тестено ястие, подобно на турския пачанга бюрек.Разликата е, че една от съставките му е камилска пастърма. Да, точно така: камилска пастърма. Ястието е много съблазнително, каквито са и жарените патладжани. Изпичат на дървени въглища патладжаните, издълбават част от сърцевината, пълнят ги със сирене, поръсват ги с магданоз, малко зехтин и балсамов оцет. Сервира се горещо. После Василис носи друго ястие. Не разбирам какво е то, затова питам Василис. Оказва се хайвер от риба меч (подобно на италианската ботарга) и е комплимент от заведението.

Въпреки че искам да опитам ципура, меру, коца, спари и скорпид, които съм видял по време на разходката в кухнята, нямам време. Значи, следващия път…

Завършвам храненето си с черно гръцко (турско) кафе. Василис поднася кафето с ликьор мастиха от Хиос. Какъв приятен тип! Платил съм 69 евро, но вярвайте ми, заслужава си всеки цент.

 

Подпиране на градските стени

Няма време за почивка и аз продължавам обиколката си из Стария град от там, където съм я прекъснал. Успявам да направя много снимки, преди да стигна до втората си спирка, Dinoris.

Dinoris е елегантен ресторант, който буквално се подпира на историческите стени на града. Посрещал е много хора от елита на Турция и от цял свят. Стените на около 700-годишната сграда са покрити със снимки на президенти, министър-председатели, министри и други високопоставени лица.

 

По-внимателен съм, но…

Този път внимавам, защото в Hatzikelis съм погълнал много повече храна отколкото е по силите на човек. Започвам със салата, която е специалитет на ресторанта. Оберкелнерът Йоргос (Молцас) поднася чиния с нар, спанак, рукула, домат и авокадо – вкусът е истински освежаващ. Въпреки всичко не мога да се въздържа да не опитам пълнените калмари. Първо ги пекат цели на скара, а после ги пълнят и запичат във фурната, преди да ги нарежат на филии. Колкото по-пресни са продуктите, толкова по-вкусно е ястието.

За основно си избирам лингуини с морски дарове. Йоргос не може да повярва на очите си, но кой го е грижа. Като ще е, да е.

 

Пак ще дойда тук!

Пастата с доматен сос е извънредно вкусна, както и различните миди, калмари и скариди в нея. Въпреки че не го правя много често, сега поръчвам второто си кафе за деня като дижестив. Но Йоргос си е помислил, че мога да се справя с още храна! И ми носи десерт с кафето – нещо като парфе с основа от грис халва и топка сладолед с мастиха.Аз не съм много по десертите, но този е лек и освежаващ. 

Така приключва още една вечер. Плащам 55 евро, включително напитките. И отново ще кажа същото: заслужава си всеки цент. 

Родос беше последната спирка от моето шестдневно пътуване из шест гръцки острова. Сърцето ми остана там! До нови срещи…

 

Hatzikelis

Адрес: 9 Solomou Alhadelf Str. Old Town
Тел.: 00 30 22410 27215
www.hatzikelis.gr

Dinoris

Адрес: Museum's Square 14A
Тел.: 00 30 22410 25824
www.dinoris.com