Патмос: спокоен, ведър и дружелюбен
Може да харесате още

​Патмос: спокоен, ведър и дружелюбен

 ​Патмос е недокоснат гръцки остров, където рано сутрин може да чуеш гукането на гълъбите, да те събуди кукуригането на петли, чирикането на врабчетата да те изпълни с радост от живота. Обичам всичко това – спокойствието, ведрината, дружелюбието на хората, природата и вкусовете… Какво повече може да иска човек от една ваканция?

    • Уфук Каан Алтън
Патмос е един от онези острови, които те изпълват с радост. Събуждаш се с гукането на гълъбите, кукуригането на петела и симфонията на чирикащите врабчета. Той е и един от малкото острови с много зеленина. Природата е дива и животът тук е бавен, както на много други острови. Патмос е религиозен център с манастири, които заслужават да се видят, но е също така и много вкусен. Нека да започнем нашата обиколка като се изкачим по един малък хълм до Хора, историческия център на острова. Хора е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство през 2006 г.

Затворено!

Дошъл съм, за да се нахраня вкусно в рибния ресторант Pantheon. Но какво за бога е това? Ресторантът е затворен, когато стигам там около 16:00 часа. Още не са отворили! Разочарованието е голямо, но тръгвам да бродя из тесните улици на Хора. Снимам синьо-белите къщи, манастира и вятърните мелници в далечината. Обикалям наоколо близо час и когато отново минавам край ресторанта, слава богу виждам едър мъж, който мие пода в малката градина. “Отворено ли е?", питам. Той ме поканва вътре и се запознаваме. Оказва се, че е самият собственик на Pantheon, Янис. Баща му, Василис Симадирис, отворил този малък кокетен ресторант още през 60-те. Янис работи тук още от дете. Преди две години Василис се изселва от тук и сега Янис и жена му се занимават с ресторанта. Двете им деца, на 18 и на 16 години, им помагат през най-активния сезон – истински семеен ресторант, както виждате. 

Саганаки, пържени калмари и…

Гладен съм, но нямам много време, затова поръчвам храна, докато си говорим. Избирам си за начало салата от рукула и домати, после пържено сирене (саганаки), а също и 200 мл ракь. Саганаки-то е златисто и изключително вкусно. Рукулата и доматите също са много добри. Опитах и пържените им калмари. Янис ги изпържва съвсем леко – отвън са хрупкави, а отвътре сочни. Иска ми се да ги приговяха така и у нас. Много е трудно да намериш добри пресни калмари в Турция.

 Рибата мирише на море

“Каква риба имате?", питам го. Тази вечер имали риба меч и меланура, която е много бодлива риба. Избирам риба меч и не съжалявам. Янис изпича на скара две големи филета и ги гарнира с леко задушен спанак. Рибата ухае точно като морето – свежо и вкусно, а е и много сочна. Не губя повече време и я излапвам.

Вечерята приключва, но не и разговорът. Един от приятелите на Янис седи на съседната маса. Ходил е много пъти в Истанбул, когато работел по корабите. Той не ме пуска да си отида, но както споменах вече, нямам много време. Тръгвам си с неохота.

Платих 48 евро за тази превъзходна храна, в това число Raki.   

Едно различно преживяване

Следва едно различно приключение. Ще отида да се наслаждавам на залеза в ресторант Benetos в района на Сапсила близо до пристанището. Казвам „различно преживяване“, защото Benetos е изискан класен ресторант, което е голяма рядкост на островите. Работят само вечер, а в понеделник почиват.

Сядам в просторната градина. Сервитьорът, който бързо се появява да вземе поръчката ми, е компетентен. Моля го за менюто, което е хубаво и стегнато. Специалитетът на деня е морски таралеж.Морските таралежи, които ми поднасят в една голяма чиния, са много вкусни.Сервират ми и прясно изпечен домашен хляб към ястието, а зехтинът, поднесен на всяка маса, също е тяхно производство. Повечето плодове и зеленчуци, използвани в ястията, са от тяхната собствена градина.

Какво ли не правим от любов…

Поръчвам си и ризото с морски дарове, с мастило от сепия. В него има миди, калмари и скариди. Оризът е ал денте – ястието е чудесно приготвено.

Забелязвам една стилна дама, малко над средна възраст. Тя си говори с хората от съседната маса и аз подочувам разговора им. Сюзън, която е американска художничка, дошла за пръв път на острова преди 22 години. Тя се влюбила първо в остров Патмос, а после и в Бенетос, бъдещия й съпруг. Върнала се след една година и останала.Сега Сюзън е истинска островитянка. Мъжът ѝ ръководи кухнята, докато тя помага в салона и в администрацията. Всяка вечер тя посреща гостите и си приказва с тях.

Сюзън оставя другата маса и идва да ме поздрави. Изглежда съм събудил интереса ѝ с това, че снимам храната.Пита ме как съм и какво мисля за храната. Казвам ѝ същото, което съм написал по-горе и на нея ѝ става приятно. Не иска да ме пусне, без да съм опитал десертите. Както приятелите ми добре знаят, аз не съм по десертите, но не искам да бъда неучтив. От менюто с десертите, най-много ми пасва лимоновото сорбе. Първо в отделна чинийка ми поднасят черници – и те от собствената им градина. После идва сорбето. То е студено и свежо, но ми се иска да не беше толкова сладко. Но както и преди споменах, аз не съм по десертите, така че мнението ми може би не отразява истината. 

Накрая на тази прекрасна вечер платих 56 евро – общо за храната и напитките.

Много ми хареса Патмос. Спокойствието, ведрината, дружелюбието на хората, природата и вкуса на храната… Какво повече да иска човек от една ваканция? Надявам се и вие да изживеете тази радост някой ден.

Pantheon:

Адрес: Chora, Patmos
Тел.: 00 30 22470 31226

Benetos

Адрес: Sapsila, Patmos
Тел.: 00 30 22470 33089
www.benetosrestaurant.com

​